За книгата: година / Тя стоеше близо до морето в красива дълга рокля. Косата й, сплетена в сложна прическа, се развяваше на вятъра. Забеляза, че стои близо до черен камък и вълните се удрят в брега. Морето бушуваше, около нея имаше гора. Зелените върхове на дърветата се люлееха насам-натам. Тя беше извикана. Момичето се обърна. Един човек се насочи към нея, който изтича и я прегърна „Лари и Елена ни чакат.“ Те устроиха грандиозно тържество и Катрин се усмихна и изтича с него към замъка.